България
Формати
България се намира между 41 и 44 паралел в Северното полукълбо. Територията и е своеобразен мост свързващ Европа и Азия. Площта на България е 110 996кв.км., което е приблизително 22% от общата територия на Балканския полуостров. Дължината на границите и е 2245км., от които 1181км. сухопътна, 686 км. речна и 378км. морска. България граничи с Република Гърция и Република Турция на юг, с ФР Югославия и Република Македония на запад, на север с Република Румъния и на изток с Черно море. Средната надморска височина на България е 470м.
По-големите планини в страната са Рила, Пирин, Родопи, Стара Планина, Витоша, Средна гора, Странджа и Сакар.
Черно Море
От хилядолетия борбата на морската стихия със сушата е родила невероятно разнообразни брегови форми.
В северната част със своето великолепие се откроява нос Калиакра. Вдаден на два километра навътре в морето той е с отвесно пурпурно обагрено чело високо 70м., пред което са разхвърляни отломени грамадни каменни блокове. Красиви и екзотични кътчета крие брегът западно от Балчик. Растителността е пищна, като някой от видовете не са познати никъде другаде в България. Там се намира най-богатата ботаническа градина, известна с невероятната си колекция от кактуси.
В южната част на черноморската ивица се намират Несебърският, Поморийският и Созополският полуострови.
В южната част са и устията на реките Ропотамо, Дяволска, Караагач, Велека и Резовска, които са удивително красиви.
Особен чар на Черноморието придават бризите. Тези местни ветрове духат през лятото. През деня духа от морето към сушата, а през нощта обратно.
По цялата триста седемдесет и осем километрова ивица Българското черноморие е осеяно с хиляди живописни кътчета и курорти, живописно вписани в морето и обагрени с невероятно богата растителност.
Стара Планина (Балкан)
В художествената литература тази могъща планинска верига образно се нарича гръбнакът на България. Гърците я наричат Аемон, нашите предци траките я наричат Хемус, като така се е обозначавала и в границите на Римската Империя. Наричаме я още Балкан (от там и името на полуострова)
С името на тази планина са свързани безброй много легенди, предания и народни песни.
Балканът като планинска верига е дълъг 555км. широк средно 50км. и заема 25 986кв.м. площ. Тя е типично верижна планина, част от Алпо-Хималайският младонагънат планински пояс. Най-високият връх на тази планинска верига е връх Ботев – 2376м.
На юг от билото на връх Ботев се намира и най – високият водопад на Балканския полуостров – Райското пръскало.
Родопа
„Всяка планина по височина се стреми Бога да достигне. В Родопа Той сам слиза. Тя е като майчиния скут – дава ласки и любов“
Това е най-обширната и магическа българска планина. На изток и на юг излиза от България и навлиза в днешна Гърция. Родопа заема 14 737кв.км. от територията на страната, което на практика представлява 1/7 от площта на България. Името и е тясно преплетено с чудни митове и легенди.
Растителността, в Родопа е смесена. Широколистната гора плавно преминава в иглолистна. Миризмата на терпентин и смола изпълват въздуха със свежест, а горските поляни, хвойната и боровинките, свежата трева и цветята действат чудотворно. От високите Родопски била се открива приказна панорама на огромни разстояния из невероятния родопски лабиринт. В западните части на планината бликат обилни термални извори. Само в чепинската котловина техният дебит е 2 600л. в м-та., а по северната разседна линия извират други 3 700л. в м-та.
Върховете в Родопа са със заравнени благи форми, които придават на планината уникалният и успокояващ чар. Най-високите върхове са Голям Перелик – 2 191м. и Голяма Сюткя – 2 186м. Те се издигат като истински наблюдателници над околните приказни била.
Рила
Рила е най-високата планина на Балканския полуостров.Заема площ от 2629кв.км. Около една трета от територията и надхвърля 2000м. височина. Планината е богата на води.
Буйните потоци, водопади и бързотечни реки, отнасят надолу обилните рилски води.
Това е планината от където водят началото си или се подхранват основните български водни системи- р.Марица, р.Искър, р.Места и р.Струма.
Най-високият връх в Рила е Мусала – 2925м. Там е построена първата на Балканския полуостров метеорологична наблюдателница през далечната 1932г. А през 1958г. Българсата академия на науките изгражда космическа станция.
С уникалната си красота тази планина е един от бисерите в короната на българския туризъм.
Пирин
По своята красота Пирин е достоен съперник на Рила. Нашите предци – траките са наричали Пирин – „Орбелос“, което означава „Белоснежна планина“.
Тя е втората по височина планина в България 13% от площта и надхвърля 2200м. Върховете над 2600м. са два пъти повече от тези в Рила.
Най-високия и връх е Вихрен – 2915м. Както и в Рила и тук преобладава иглолистната дървесна растителност.
В северната част на Пирин се издигат шеметно красиви върхове – Бъндеришки чукар – 2737м., Момин двор – 2730м., Газей – 2761м., Тодорин връх – 2745м., Безбог – 2645м.
Витоша
Непосредствено до столицата на България се намира планината Витоша. За София и Витоша може да се говори, така както за Неапол и Везувий.
Планината е един чудесен природен декор, незаменим естествен дар на столицата. Известна е още с името Скомиос, което означава – стръмна, остра планина.
Витоша има формата на огромен купол с обща площ от 278кв.км.
Могъщият и корпус е масивен, реките не са успели да се врежат в нейната снага и да я разчленят на отделни части. Билото и е платовидно и широко.
Най-високият и връх е Черни връх – 2290м. Близка до неговата височина имат и върховете Голям и Малък Резен 2282м. и 2179м. От Витоша извира река Струма.
Флората на Витоша е богата, до сега са установена над 1500 растителни вида. Най-редки сред тях са Витошкото лале, Петнистата тинтява, Червеното омайниче, Самодивското лале. На Черни връх е основан Българския Туристически съюз през 1895г. Най-дългата пещера в България – “Духлата” дълга е 17 600м. и се намира във Витоша.