Смях
Формати
Бай Добри излегнат под крушата край пътя пладнуваше тихо със стадото. Чу се мощен звук от двигател и на пътя спря голям лъскав джип.
Слезе добре облечен млад човек и без да поздрави започна направо.
– Дядо, искаш ли, без да броя, да ти кажа точно колко овце имаш, а ако позная да ми дадеш една овца?
– Кажи сине – рече Бай Добри.
Младежът извади лаптоп от голяма чанта, взря се за няколко минути в екрана и рече:
– Тук ти пасеш точно 462 овце.
– Точно толкова са сине, вземи си сега една – кротко отвърна бай Добри.
Поогледа се младежа грабна една и я сложи в багажника.
– А сега ако ти кажа точно какво работиш, ти ще ми върнеш ли това, което взе – рече бай Добри.
– Ха, няма проблем – отвърна доволно младежът.
– Ти сине – каза бай Добри, си консултант организационно развитие!
– А, изненадан рече младежът – точно това работя – че ти как позна?!
– Първо – каза овчаря, идваш без да съм те викал. Второ казваш ми неща, които и без това знам. И трето, ама нищо не разбираш, защото от 462 овце взе кучето ми!
П.Петров бе завършил университета и с огромно самочувствие се яви на първото си интервю. Бе минал първоначалния подбор и сега го очакваше направо директора.
Още не беше седнал на стола, когато чу как го пита каква начална заплата очаква.
– Ами, около 6000 лв. месечно и процент от печалбата на компанията.
– Добре – замислено отвърна директора, а как Ви звучи това? Шестедесет дни платен отпуск, 2,5% от печалбата, заплащане участието в конференции и конгреси, служебен Мерцедес, GSM и секретарка, както и 12 000 лв. заплата?
П.Петров се опита да не покаже огромното си вълнение:
– Вие шегувате ли се?
– Разбира се – отвърна директора, но вие първи започнахте.
Климатикът уморено бълваше хлад. Струята охладен въздух лениво се протягаше из офиса и едва достигнала върха на драцената, гальовно някак залюляваше листата.
Точно пред нея В.Владимирова беше заета да разглежда новата си ноктопластика. Това винаги отнема много време, а тя умееше да го прави точно както трябва.
За днес бе поработила добре. Купът с новите CV-та на кандидати за онова, новото свободно място, бе вече на бюрото на Шефа.
Д.Дамянов, разходи разсеян поглед по купчината CV-та, зарови ръка в листата, дръпна половината и ги запрати в коша.
В.Владимирова не успя да скрие изумения си поглед.
Д.Дамянов я погледна и отривисто обясни.
– На нас, Владимирова, без друго, в компанията каръци не ни трябват. Ама въобще!
В.Владимирова кимна и продължи да разглежда ноктите си.
Под драцената.
Която лениво се поклащаше.
В цехът на завод за металорежещи машини пристигна проверка от Инспекцията по труда.
Приближи се един от тях с папка в ръката към бригадира и попита:
– Колко човека работят тук?
– С началник цеха или без началник цеха? – на свой ред попита бригадира.
– С началника – важно отвърна проверяващия.
– С началника работим шестнадесет души.
– Аха – сякаш на себе си каза инспекторът. Значи без началника работите петнадесет човека.
– А не, нека да се разберем – отвърна бригадирът, без началник цеха никой не работи!
Гледката отгоре бе невероятна, но изведнъж П.Петров си даде сметка, че се е загубил. Паниката го обхвана сякаш внезапно. Той намали височината на балона с който се рееше и забелязва един мъж, изправен на висок планински връх.
П.Петров се сниши още повече и се провикна. Попита къде е.
– Хееей! Помогнете! Не знам къде се намирам, а обещах на приятеля ми, който е собственик на балона, да се върна след чааааас – викаше той.
– Ммм… да. – делово отвърна мъжът долу. Вие сте в балон с горещ въздух, който лети на около 6 м. над този връх. Попадате между 40 и 42 градуса северна ширина и 58 и 60 градуса западна дължина.
– Вие инженер някакъв ли сте по дяволите – отчаян извика П.Петров.
– Така е – инженер съм, отвърна мъжът. Как познахте?
– Всичко, което ми казахте, е технически правилно, но нямам идея как да използвам вашата информация и всъщност, все още съм загубен – ядосано каза П.Петров.
– А вие сте мениджър, нали! – убедено отвърна мъжът на върха.
– Да, мениджър съм! – П. Петров върна малко увереността в гласа си. Все пак не бе кой да е. А после продължи.
– И ден не бих Ви държал на работа! – Ама как разбрахте какъв съм?
– Ами, просто е. В момента не знаете къде сте, нито къде отивате. Дали сте обещание, което нямате идея как да спазите, и очаквате от мен да ви реша проблема. Факт е, че сте точно в същото място, където бяхте, преди да ме срещнете, но някак сега вината е моя – отвърна инженерът.
А после бавно се отдалечи.
В една клетка бяха затворени няколко маймуни (екип). В клетката имаше кашони (ресурс) и банан, закачен на тавана (награда). Една от маймуните (лидер) нареди три кашона един върху друг, покачи се по тях и взе банана.
От тавана веднага запръска студена вода (намеса на Топ мениджмънта). Маймуните се разбягват.
Закачиха нов банан. Друга маймуна реши да нареди кашоните, покачи се по тях и взе банана. Пак запръскаха студена вода. Останалите маймуни я набиха (работа в екип) и двете най-бързи маймуни изядоха банана.
Закачиха нов банан.
Сработва „рефлекса на Павлов“ – щом една маймуна решава да вземе банана, другите я набиват, защото знаят, че всички ще бъдат намокрени (групова отговорност), но не всички ще ядат банан.
Намеси се HR отдела. Подмениха една от маймуните (развитие на екипа). Новата маймуна веднага решава да вземе новия спуснат банан, но останалите веднага я набиват (съюзническа култура). Постепенно подменят всички маймуни. Последната нова маймуна решава да вземе банана. Другите усърдно я набиват, вече никой не знае защо, никога, никоя от новите маймуни не е била мокрена, обаче се наблюдава наличие на колективна традиция (Team Spirit).
Беше обедната почивка. Психотерапевтите И.Иванов и Д.Драганов бяха излезнали от мрачните си кабинети навън, за да се порадват на пролетното слънце. Докато се разхождаха край реката чуха викове. Някой се давеше.
– Този човек има проблем! – вяло каза И.Иванов.
– Да – замислено отвърна Д.Драганов, но е добре, че говори за него!
Налагало ли Ви се е да оценявате служителите си?
А какви думи използвате за целта?
Може да сравните речника си с този, който ви предлагаме тук:
Изключително квалифициран – “Засега не е правил голяма издънка”
Има неограничен потенциал – “Ще ни служи до пенсионирането си”
С бърза мисъл – “Служи си с правдоподобни извенения за грешките си”
Обикновено има правилна преценка – “Късметлия”
Безкрайно лоялен – “Никой друг не го иска”
Тактичен при общуването с висшестоящите – “Знае кога да си затваря устата”
Подхожда към сложните проблеми логично – “Намира кой друг да свърши работата”
Изразява се умело – “Може да върже две изречения”
Ценен за фирмата – “Идва навреме на работа”
Запознат с новостите в компанията – “Клюкар”
Консултира се често с висшестоящите – “Досаден”
Много креативен – “Намира седем причини да върши друго, но не и работата си”
Една мъдрост на индианците дакота гласи: „Когато забележиш, че яздиш умрял кон, слез от него.“
…в професионалния живот обаче често се опитваме да разработваме други стратегии за действие…
– Снабдяваме се с по-як камшик
– Сменяме ездача
– Казваме, че винаги сме яздили този кон
– Създаваме работна група, за да анализира коня
– Посещаваме други места, за да видим как там яздят умрели коне
– Повишаваме стандартите за качество при яздене на умрели коне
– Създаваме Tаsk – Force, за да съживиме коня
– Плащаме на хора от чужбина, които казват, че можели да яздят умрели коне
– Включваме обучителен модул, за да се научим да яздим по- добре умрелия кон
– Правим сравнение между различни видове умрели коне
– Променяме критериите, които определят кога един кон е умрял
– Впрягаме заедно много умрели коне за да се движим по – бързо
– Обясняваме: “Никой кон не може да е толкова умрял, че да не можем да го яздим още”
– Правим проучване за да видим дали има по-добри, по-бързо и по-евтино умрели коне
– Обясняваме: “Нашия кон е най – бързо, най- евтино и най – добре умрял кон.
– Създаваме работна група по качеството, за да намери приложение на умрелите коне
– Откриваме независимо разходно перо за умрели коне
– Увеличаваме сферата на отговорност на умрелия кон
– Развиваме мотивационни програми за умрели коне
– Преструктурираме, за да може една друга област да получи умрелия кон.
Мравката пристигаше всеки ден първа на работното място и започваше неуморно да се труди. Произвеждаше и беше доволна.
Шефът, лъва, беше учуден, че мравката работи така добре без надзор.
“Ако тя произвежда толкова без надзор, то колко ли повече би могла да произвежда, ако е под нечий надзор?” – така си помисли и нае една хлебарка.
Говореше се, че хлебарката има голям опит, като надзорник, както и че изготвя чудесни доклади.
Тя дойде и първото и решение беше да въведе контрол на достъпа за мравката. После се оказа, че на хлебарката и бе нужна секретарка. И така си беше, някой тряваше да и помага за изготвянето на докладите.
Нае един паяк, който освен с архивите се занимаваше и с контрол на телефонните разговори.
Лъвът бе очарован от докладите на хлебарката и я помоли да започне да изготвя графики на производството и анализ на тенденциите. За целта на хлебарката и купиха компютър, лазерен принтер, скенер, както и бе наета муха, която да ръководи отдел информатика.
Мравката, доскоро продуктивна и весела бе се вече отчаяла от толкова хартии и срещи, на които трябваше да попълва десетки формуляри, които и заемаха цялото време!
Това не хареса на лъва и той бе посъветван от хлебарката да създаде длъжност “Отговорник за сектора”, където работеше мравката.
Постът повериха на един щурец, чието първо решение бе да закупи килим и ергономичен стол за бюрото си. Новият отговорник – щурецът също имаше нужда от компютър и асистентка (която взе от предната си служба), за да му помага да подготвя стратегическия план за оптимизиране на работата и да контролира бюджета за сектора, където работи мравката, която на този етап вече не се забавляваше и с всеки изминал ден се ядосваше все повече.
По същото време щурецаът убеди лъва за абсолютната необходимост от проучване на средата.
И след като проучи работната натовареност, лъвът забеляза, че секторът на мравката не произвежда вече колкото преди.
Нае един бухал, известен консултант да осъществи одит и да предложи решения. Бухалът изкара три месеца в офисите и направи огромен доклад в няколко тома със заключението: „Твърде много персонал в това предприятие“
На следващият ден уволниха мравката…
Б.Боянов слезна на непозната гара и запита един от стрелочниците.
– Далече ли е града?
– На два километра – отвърна стрелочникът
– Е, не можахте ли да я направите тая гара по- близо до града?!
– Първоначално мислехме…но после решихме да я направим до релсите!
Младият художнник приглади разпиляната си коса и погледна човекът, който се бе спрял пред него.
– Вие в какъв стил рисувате – запита човекът.
– В стил „реализъм“ – отвърна художникът.
– А тази картина каква е?
– Казва се „Строители на работа“.
– Ама защо нищо не правят?
– Нали ви казах – рисувам в стил „реализъм“.
Виждате ослепителна красавица по време на конференция.
1. Отивате до нея и казвате:
„Аз съм много богат. Омъжи се за мен!“ – Това е директен маркетинг.
2. Един от вашите колеги отива при нея, посочва Ви и казва:
„Той е много богат. Омъжи за него.“ – Това е реклама.
3. Намирате телефонния и номер. На следващия ден и се обаждате и казвате:
„Аз съм много богат. Омъжи се за мен.“ – Това е телемаркетинг.
4. Изпъчвате се, намествате вратовръзката, отивате до нея, наливате и минерална вода, подавате и неловко писалката, и след като тя я изтърве, предлагате да я закарате до тях, като пътьом небрежно казвате:
„Между другото, аз съм много богат. Ще се омъжиш ли за мен?“ – Това са връзки с обществеността (Public relations).
5. Тя се приближава до вас и казва:
„Вие сте много богат.“ – Това е разпознаване на марката.
6. Отивате до нея и казвате:
„Аз съм много богат. Омъжи се за мен!“ Тя ви „дарява” с една плестница. – ето Ви и обратната връзка с потребителя!
